БАСНЯ
Баснята е кратко литературно произведение.
Обикновено герои на баснята са животни,
растения, предмети, които са олицетворени
и се проявяват като хора - с човешки черти и нрави.
Авторите на басни си поставят задачата да осмеят
и изобличат лошото, нередното в обществото
и в човешките взаимоотношения и да го отрекат,
като му противопоставят положителен пример.
Баснята е възникнала от приказките за животни.
От името на първосъздателя на баснята,
древногръцкия писател Езоп, е останал изразът "езопов език".
Световно известни баснописци са Лафонтен
и руският писател Крилов.
У нас най-популярни автори на басни са
Петко Славейков, Стоян Михайловски,
Христо Радевски, Банчо Банов.
Езоп
(VI -V век пр. н. е.)
|
Жан Дьо Лафонтен
(1621 - 1695)
|
"Кон и магаре"
Илюстрация от
Александър Поплилов
|
"Лисицата и гроздете"
Илюстрация от Кремонини
|
ПОГОВОРКА. Вид народно умотворение, кратък израз с преносно значение, в който се обобщава мъдрост, придобита в житейския опит. Например - "След дъжд качулка" означава, че някой намира решение на даден проблем със закъснение, когато вече не е нужно или когато от това няма полза. ПОСЛОВИЦА. Едно от най-късите народни умотворения - състои се само от едно изречение. Чрез нея се изказва някаква мъдрост, до която народът е стигнал от опит и я предава като поука на по-младите, на по-неопитните - от баща на синове и на внуци. Например: "Не оставяй днешната работа за утре." Пословиците, както и другите народни умотворения, са възникнали от най-старо време. Нричат ги "крилати", тъй като се рзпространяват много бързо и лесно. Пословиците се вмъкват естествено в разговора и го правят по-съдържателен, по-мъдър. Народът е изразил това пак с пословици: "Реч без пословица е като ястие без сол.", "Умният човек не говори без пословици." |
А |
Ако не знаеш, няма да можеш. Ако гониш два заека, не можеш да хванеш ни един. Ако искаш да вземаш, научи се да даваш. |
Бързата работа - срам за майстора. Блага реч железни врати отваря. Бащина поука - синова сполука. | |
Вярна дружина, яка твърдина. Вълкът козината си мени, но нрава си не мени. Виното не седи мирно в главата както в бъчвата. | |
Гизда къща не гизди. Гарван гарвану око не вади. Голям залък глътни, голяма дума не казвай. | |
Два остри камъка брашно не мелят. Дума стрела не е, пък в сърце се забива. Дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя. | |
Една крастава коза всичкото стадо окрастява. Един тупа тъпана, друг събира парсата. Езикът кости няма, но кости троши. | |
Живеят като кучето и котката. Желязото се кове, дорде е горещо. Жито се мели, брашно не пада. | |
Зло куче нито гризе кокала, нито го дава на друго. Зиме без аба , лете без торба не ходи! запира се като рак на бързей. | |
Има златно сърце. Искаш лиголяма лъжица, вземи и голяма лопата. И на дявола да вярвам, на теб не мога даповярвам. | |
Който знае книга, той има четири очи. Който се учи, той ще сполучи. Книгата на зло не учи. | |
Лошо време се оправя, ама лош човек - никога. Лозето не ще молитва, а мотика. Ляга с кокошките, ама става с петлите. | |
Мокрият от дъжд не се бои. Магаре мътна вода не гази. Мнозина се раждат хора, а умират магарета. | |
Н |
На бодлива крава господ рога не дава. Няма по-зло на света от зъл нрав. Не плюй в кладенеца, от които ще пиеш. |
Остра дума в сърце влиза. От зла клетва добра молитва не излиза. От мухата прави бивол. | |
Право, куме, та в очи! По дрехите посрещат, по ума изпращат. По-добре човек да проси, а не да краде. | |
Р |
Разиграло се магарето, че умрял самарждията. Работата краси човека, мързелът го грози. Работата на ум учи. |
С |
Сърцето е по-яко от желязото. С устата си птички лови, с езика си звезди сваля. С добро вземаш и хапката на човека от устата. |
|
|