БИТОВИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ

  Битовите приказки разказват един богат свят, който

е очарователен в своята наивност и любов към

човека. Светът, в който живеят геройте на битовите

приказки е близък до света на читателя. Това ги прави

още по-близки и разбираеми за него.

  В битовите приказки липсва фантастичен елемент,

те пресъздават ежедневието на хората, трудностите

и конфликтите, с които се срещат. Героите в битовите

приказки са най-различни хора - бедни, богати,

умни, глупави, мързеливи, трудолюбиви. Чрез тях

народната мъдрост иска да осмее пороците

като ги противопостави на добродетелите.

В приказките съжителства правдата с лъжата,

 сръчността с непохватността, мъдростта с глупостта.

  В битовите приказки се поставят вечно вълнуващите

въпроси за отношенията между родители и деца,

за родителски и синовен дълг, за доброто и злото,

за богатството и бедността. Поуката  в тях е ясна,

но не се изрича направо, а се подразбира.

  Сред българските битови народни приказки се

открояват приказките за Хитър Петър. По своята

същност те са хумористични разкази с определена

поука. Историите осмиват човешките пороци и

изобличават алчни чорбаджии, попове, продажни

съдии. Тези приказки са създадени по време на

робството.  Известни приказки са:

"Хитър Петър и Настрадин Ходжа",

"Хитър Петър и селяните",

"Отплатата на Хитър

Петър" и други.

 ВЪЛШЕБНИ ПРИКАЗКИ

  Вълшебните приказки обикновено завършват

с шастлив край. В тях героите могат всичко да

правят, могат да бъдат на най-невероятни места,

да изглеждат такива каквито искат.

Вълшебните герои преминават през много

премеждия и изпитания, преживяват опасности

и капани, но накрая достигат своята благородна цел.

У героите народът цени преди всичко

благородството и честността. Щастливият край

на приказките символизира мечтите на хората да

надвият злото и да покажат,

 че доброто винаги побеждава.