БАСНЯ

  Баснята е кратко литературно произведение. 

 Обикновено герои на баснята са животни,

растения, предмети, които са олицетворени

и се проявяват като хора - с човешки черти и нрави.

Авторите на басни си поставят задачата да осмеят

и изобличат лошото, нередното в обществото

и в човешките взаимоотношения и да го отрекат,

като му противопоставят положителен пример.

  Баснята е възникнала от приказките за животни.

От името на първосъздателя на баснята,

древногръцкия писател Езоп, е останал изразът "езопов език".

Световно известни баснописци са Лафонтен

и руският писател Крилов.

У нас най-популярни автори на басни са

Петко Славейков, Стоян Михайловски,

Христо Радевски, Банчо Банов.

 

 

 Image
Езоп
(VI -V век пр. н. е.)
Image
Жан Дьо Лафонтен 
(1621 - 1695)
 Image
"Кон и магаре"
Илюстрация от
Александър Поплилов
 Image
"Лисицата и гроздете"
Илюстрация от Кремонини
   

 

ПОГОВОРКА. Вид народно умотворение, кратък израз с преносно значение, в който се обобщава мъдрост, придобита в житейския опит. Например - "След дъжд качулка" означава, че някой намира решение на даден проблем със закъснение, когато вече не е нужно или когато от това няма полза.

  ПОСЛОВИЦА. Едно от най-късите народни умотворения - състои се само от едно изречение. Чрез нея се изказва някаква мъдрост, до която народът е стигнал от опит и я предава като поука на по-младите, на по-неопитните - от баща на синове и на внуци. Например: "Не оставяй днешната работа за утре." 

  Пословиците, както и другите народни умотворения, са възникнали от най-старо време. Нричат ги "крилати", тъй като се рзпространяват много бързо и лесно. Пословиците се вмъкват естествено в разговора и го правят по-съдържателен, по-мъдър. Народът е изразил това пак с пословици: "Реч без пословица е като ястие без сол.", "Умният човек не говори без пословици."

 А
Ако не знаеш, няма да можеш.
Ако гониш два заека, не можеш да хванеш ни един.
Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.

 Б
Бързата работа - срам за майстора.
Блага реч железни врати отваря.
Бащина поука - синова сполука.

 В
Вярна дружина, яка твърдина.
Вълкът козината си мени, но нрава си не мени.
Виното не седи мирно в главата както в бъчвата.

 Г
Гизда къща не гизди.
Гарван гарвану око не вади.
Голям залък глътни, голяма дума не казвай.

 Д
Два остри камъка брашно не мелят.
Дума стрела не е, пък в сърце се забива.
Дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя.

 Е
Една крастава коза всичкото стадо окрастява.
Един тупа тъпана, друг събира парсата. 
Езикът кости няма, но кости троши.

 Ж
Живеят като кучето и котката.
Желязото се кове, дорде е горещо.
Жито се мели, брашно не пада.

 З
Зло куче нито гризе кокала, нито го дава на друго.
Зиме без аба , лете без торба не ходи!
запира се като рак на бързей.
 

 И
Има златно сърце.
Искаш лиголяма лъжица, вземи и голяма лопата.
И на дявола да вярвам, на теб не мога даповярвам.
 
 К
Който знае книга, той има четири очи.
Който се учи, той ще сполучи.
Книгата на зло не учи.

 Л
Лошо време се оправя, ама лош човек - никога.
Лозето не ще молитва, а мотика.
Ляга с кокошките, ама става с петлите.

 М
Мокрият от дъжд не се бои.
Магаре мътна вода не гази.
Мнозина се раждат хора, а умират магарета. 

 Н
На бодлива крава господ рога не дава.
Няма по-зло на света от зъл нрав.
Не плюй в кладенеца, от които ще пиеш. 

 О
Остра дума в сърце влиза.
От зла клетва добра молитва не излиза.
От мухата прави бивол. 

 П
Право, куме, та в очи!
По дрехите посрещат, по ума изпращат.
По-добре човек да проси, а не да краде. 

 Р
Разиграло се магарето, че умрял самарждията.
Работата краси човека, мързелът го грози.
Работата на ум учи. 

 С
Сърцето е по-яко от желязото.
С устата си птички лови, с езика си звезди сваля.
С добро вземаш и хапката на човека от устата. 

 

 

 

 Г

атанките са една от много известните и широко разпространени форми на българското народно творчество. Животът им се обуславя от различни обичаи и други случки в народния бит. Гатанките се използват при всички възможности за игра и забава главно на деца.
 

  В по-далечно време с гатанки са се забавлявали и по-възрасните хора.  Зимно време, обикновено вечер, приятели се събират на разговор в някоя къща. Както са насядали около огъня, някой подканва: "Хайде да се лъжем." Ако се съгласят, едни задават някому гатанка. Ако запитваният отговори, добре, ако не може да отговори веднага, трябва да изпълни някакво изискване. Такива гатанки и запитвания се практикуват и по време на сватба: кумът изпитва остроумието на младоженците след венчавката за създаване на весело настроение. 

                                                                                                         по Христо Вакарелски
 

  По съдържание гатанките са много разнообразни. Те са свързани с труда, с природните явления, бита и поминака на хората в миналото. От тях бликат остроумието и мъдростта на българина, чувството му за хумор, неговата жизненост , поетическият му талант.

  Както създателят на гатанки, така и този, който отгатва, трябва да е много наблюдателен, досетлив и находчив, да има богат опит и живо въображение. Гатанките карат хората "да си поблъскат главата", развиват остроумието и досетливостта им и същевременно ги забавляват. Чрез гатанката човек обогатява знанията и опита си. В много приказки умът, съобразителността и познанията на героите се преценяват чрез отгатване на гатанки.

  Хубавата гатанка не се отгатва лесно. В това се крие нейната привлекателност. Между най-ревностните събирачи на народни гатанки е поетът Петко Р. Славейков.
 
 Image

Извесно ли ви е коя е най-старата гатанка на света? - В драмата "Едип цар" на древногръцкия творец Софокъл, живял през V век пр. н. е., злото чудовище Сфинкс на всички задава една и съща гатанка "Кой ходи сутрин на четири крака, на обяд - на два, а вечер - на три?"
 

Който не отгатвал, трябвало да се прости с живота си. Отговора намирал само Едип. Отгатнете и вие загадката на Сфинкс. 

 

     Опитайте се да съчините гатанка за предмет от съвременния бит (например за радио, телевизор, телефон, компютър и др.) или за животно, растение